Насаме със Слънцето
НАСАМЕ СЪС СЛЪНЦЕТО
Подаряваш със шепи живот.
Неуморно, пословично, щедро.
Твойта църква си няма синод.
Твоят храм е небето ти ведро.
Имаш стаж, ала кой ще го сметне
във сияния и във фотони?
И имането ти е безчетно -
трупаш залези златни зад склона.
Трубадуре, художнико древен,
романтик си, та чак до ядрото!
Твоят Изгрев в усмивките грее -
тъй човеците бранят Доброто.
Но понякога виждам как триеш
с бяло облаче топла сълзица.
Трудно, Слънце, тъгата ще скриеш
с разтопената лава в зениците.
Сподели съкровената тайна.
Знам, Любов е! Досеща се всеки.
Твойта обич познавам „незнайна“.
Тя за тебе рисува пътеки...
И лицето ù бяло сияе,
озарено от твойто изкуство.
По закон сам Бог с вас си играе
на раздяла и светещи чувства.
© Алина Стоянова All rights reserved.
