Сега какво? Нима отново ще мълчим,
когато трябва всичко да си кажем?
Нима не можем да простим
един на друг вините даже???
Стоиш отново срещу мен.
Отново само тишина.
И виждам поглед заблуден
и чувствам в себе си вина.
И казваш ми, че съжаляваш.
В любов отново ми се вричаш.
И трябвало да се прощава,
когато някого обичаш...
Аз гледам настрани,
не мога тебе да погледна...
Че тъжни пак са моите очи,
във тях гори сълза поредна...
Ти ставаш.
И тръгваш бавно, с плахи стъпки.
До мен се приближаваш
и прошка искаш ми за всички свои неправилни постъпки.
А аз? Какво да правя аз?
И как да кажа, че прощавам?
Усещам дупка между нас,
за своите грешки съжалявам...
Поглеждам през прозореца - горчива есен.
Не искам ти да видиш, че отново плача...
О, Господи, това е наш'та песен!
Започвам да треперя в здрача...
Ръката ти усещам върху свойто рамо,
и знам, че молиш се да проговоря.
Две думички да кажа само,
стената между нас, за да съборя...
Но аз не мога, нямам глас.
И сълзи даже нямам вече.
И мисля си за теб, за мен, за нас,
и мисля си за пътя ни обречен...
Мълчиш.
Душата ти крещи.
До мен стоиш
и с поглед ми се молиш ти.
Главата си надолу свеждам
и нещо тихо сричам.
Обръщам се и те поглеждам,
с последни сили казвам ти, че те обичам.
Стоиш и целият трепериш.
Поглеждам през прозореца. Вали.
Разбираш, че успял си да намериш
във живота любовта си ти.
Безсилен падаш във ръцете ми.
И тихо почваш да ридаеш.
Усещаш, как тупти сърцето ми.
Че те обичам, вече знаеш...
Отново тишина, но този път красива.
Ръцете стискат се до болка чак.
Поглеждаш ме - отново съм щастлива.
Усмихваш се, обичам те, обичам те и... пак!!!
Поглеждам през прозореца - навън е лято.
Целуваш ме отново ти.
Възкръснала е някак си душата,
забравила, че силно я боли.
И няма свят, и няма хора,
със мене вечно остани!!!
И нека двамата сме си опора,
обичам те, обичай ме и ти!!!!!!!!!!!!!!!!
© Петя Терзийска Все права защищены