Нашата история...
Сега какво? Нима отново ще мълчим,
когато трябва всичко да си кажем?
Нима не можем да простим
един на друг вините даже???
Стоиш отново срещу мен.
Отново само тишина.
И виждам поглед заблуден
и чувствам в себе си вина.
И казваш ми, че съжаляваш.
В любов отново ми се вричаш.
И трябвало да се прощава,
когато някого обичаш...
Аз гледам настрани,
не мога тебе да погледна...
Че тъжни пак са моите очи,
във тях гори сълза поредна...
Ти ставаш.
И тръгваш бавно, с плахи стъпки.
До мен се приближаваш
и прошка искаш ми за всички свои неправилни постъпки.
А аз? Какво да правя аз?
И как да кажа, че прощавам?
Усещам дупка между нас,
за своите грешки съжалявам...
Поглеждам през прозореца - горчива есен.
Не искам ти да видиш, че отново плача...
О, Господи, това е наш'та песен!
Започвам да треперя в здрача...
Ръката ти усещам върху свойто рамо,
и знам, че молиш се да проговоря.
Две думички да кажа само,
стената между нас, за да съборя...
Но аз не мога, нямам глас.
И сълзи даже нямам вече.
И мисля си за теб, за мен, за нас,
и мисля си за пътя ни обречен...
Мълчиш.
Душата ти крещи.
До мен стоиш
и с поглед ми се молиш ти.
Главата си надолу свеждам
и нещо тихо сричам.
Обръщам се и те поглеждам,
с последни сили казвам ти, че те обичам.
Стоиш и целият трепериш.
Поглеждам през прозореца. Вали.
Разбираш, че успял си да намериш
във живота любовта си ти.
Безсилен падаш във ръцете ми.
И тихо почваш да ридаеш.
Усещаш, как тупти сърцето ми.
Че те обичам, вече знаеш...
Отново тишина, но този път красива.
Ръцете стискат се до болка чак.
Поглеждаш ме - отново съм щастлива.
Усмихваш се, обичам те, обичам те и... пак!!!
Поглеждам през прозореца - навън е лято.
Целуваш ме отново ти.
Възкръснала е някак си душата,
забравила, че силно я боли.
И няма свят, и няма хора,
със мене вечно остани!!!
И нека двамата сме си опора,
обичам те, обичай ме и ти!!!!!!!!!!!!!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
