Нашата обич
Отронват се дните от броеницата време,
като наниз от мед, кехлибар и тъга,
нашето щастие с тебе сме спрели,
когато сме двама, замира с нас и деня...
Нашата обич е странница дива,
тя не е ярка като филмов афиш,
нашата обич е толкова жива,
колкото огъня, с който гориш.
Нашата вяра е лодка, пленила вълните,
не е флаг над крепост завзета развят,
нашата вяра е сълзи и радост в очите,
тя е слънце и пулсът на времето свят.
Любовта ни е волна песен в полето,
не влюбени трели на славей красив,
любовта ни е зрънце, стаено в сърцето,
тя е живецът, който те прави щастлив!
17.12.2015
© Таня Иванова Все права защищены
Не получих подкрепата, от която куража ми се стопи. Всяка сутрин се събуждам с някайва мисъл, която развивам наум, но дори не записвам...