17 дек. 2015 г., 18:34

Нашата обич

1.3K 1 13

                                         Нашата обич


                    Отронват се дните от броеницата време,

                    като наниз от мед, кехлибар и тъга,

                    нашето щастие с тебе сме спрели,

                    когато сме двама, замира с нас и деня...


                   Нашата обич е странница дива,

                    тя не е ярка като филмов афиш,

                    нашата обич е толкова жива,

                    колкото огъня, с който гориш.


                    Нашата вяра е лодка, пленила вълните,

                    не е флаг над крепост завзета развят,

                    нашата вяра е сълзи и радост в очите,

                    тя е слънце и пулсът на времето свят.


                    Любовта ни е волна песен в полето,

                    не влюбени трели на славей красив,

                    любовта ни е зрънце, стаено в сърцето,

                    тя е живецът, който те прави щастлив!


                    17.12.2015


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О! Благодаря, Безжичен! Не пиша отдавна...
    Не получих подкрепата, от която куража ми се стопи. Всяка сутрин се събуждам с някайва мисъл, която развивам наум, но дори не записвам...
  • Пишеш красиво и смислено, а те няма от месеци. Игнорирай несъщественото и пиши, защото можеш.
  • Зрънцето не измръзва, а скътано дълбоко, топли, Кире!
    Благодаря, че се отби!
  • Важно е зрънцето. Не позволявай никога то да измръзне...
    Поздрав най-усмихнат!
  • О, благодаря, Донко! Ако е стоплило теб и други хора, аз мога само да се радвам!
    Весели празници!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...