Dec 17, 2015, 6:34 PM

Нашата обич

  Poetry » Love
1.3K 1 13

                                         Нашата обич


                    Отронват се дните от броеницата време,

                    като наниз от мед, кехлибар и тъга,

                    нашето щастие с тебе сме спрели,

                    когато сме двама, замира с нас и деня...


                   Нашата обич е странница дива,

                    тя не е ярка като филмов афиш,

                    нашата обич е толкова жива,

                    колкото огъня, с който гориш.


                    Нашата вяра е лодка, пленила вълните,

                    не е флаг над крепост завзета развят,

                    нашата вяра е сълзи и радост в очите,

                    тя е слънце и пулсът на времето свят.


                    Любовта ни е волна песен в полето,

                    не влюбени трели на славей красив,

                    любовта ни е зрънце, стаено в сърцето,

                    тя е живецът, който те прави щастлив!


                    17.12.2015


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • О! Благодаря, Безжичен! Не пиша отдавна...
    Не получих подкрепата, от която куража ми се стопи. Всяка сутрин се събуждам с някайва мисъл, която развивам наум, но дори не записвам...
  • Пишеш красиво и смислено, а те няма от месеци. Игнорирай несъщественото и пиши, защото можеш.
  • Зрънцето не измръзва, а скътано дълбоко, топли, Кире!
    Благодаря, че се отби!
  • Важно е зрънцето. Не позволявай никога то да измръзне...
    Поздрав най-усмихнат!
  • О, благодаря, Донко! Ако е стоплило теб и други хора, аз мога само да се радвам!
    Весели празници!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...