Нашата улица
Пак искам да минем по нашата улица...
Дори да е минало безкрайно време
и вече да болят всички мускули,
дано тъжното, заедно да разберем...
Как мръква и небето става тъжно,
как дървета се прощават с всеки лист
и чуваме ридания тихи и нежни,
да притихват с усмивка, само за теб...
Как, по стъпки от любов и страст,
се срещаме пак случайно и обречено,
като контрапункт, с тъжен глас...
И потъваме повратно в годините,
в безмълвно величие, без страх,
в нощ припадаща, от самота преследвана,
като нашата силна и безгрешна музика,
без чиято хубост не бихме прогледнали...
Пак искам да минем по нашата улица...
Дори да е минало безкрайно време
и вече да болят всички мускули,
дано тъжното, заедно да разберем...
Как мръква и небето става тъжно,
как дървета се прощават с всеки лист
и чуваме ридания тихи и нежни,
да притихват с усмивка, само за теб...
Как, по стъпки от любов и страст,
се срещаме пак случайно и обречено,
като контрапункт, с тъжен глас...
И потъваме повратно в годините,
в безмълвно величие, без страх,
в нощ припадаща, от самота преследвана,
като нашата силна и безгрешна музика,
без чиято хубост не бихме прогледнали...
Пак искам да минем по нашата улица...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
