Jan 26, 2008, 9:05 AM

Нашата улица

Poetry » Love

1.7K 0 14

Пак искам да минем по нашата улица...
Дори да е минало безкрайно време
и вече да болят всички мускули,
дано тъжното, заедно да разберем...
Как мръква и небето става тъжно,
как дървета се прощават с всеки лист
и чуваме ридания тихи и нежни,
да притихват с усмивка, само за теб...
Как, по стъпки от любов и страст,
се срещаме пак случайно и обречено,
като контрапункт, с тъжен глас...
И потъваме повратно в годините,
в безмълвно величие, без страх,
в нощ припадаща, от самота преследвана,
като нашата силна и безгрешна музика,
без чиято хубост не бихме прогледнали...
Пак искам да минем по нашата улица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vitaniya (Таня Цветанова)

в нощ припадаща, от самота преследвана,
като нашата силна и безгрешна музика,
без чиято хубост не бихме прогледнали...!!!
Разходка назад...
с прегръдка!

2008-01-26T20:17:16+02:00
Vrabcheto (Кирил Бачев)

Сутринта прочетох стиха ти...

Сега се опитах да напиша някакъв коментар...
Нямам думи...

Просто ... ми хареса...

2008-01-26T17:36:01+02:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Чудесно е!!!

2008-01-26T14:20:24+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Как мръква и небето става тъжно,
как дървета се прощават с всеки лист"

Всеки от нас е скътал в себе си
една улица...Благодаря,че ни припомняш-
Живели сме, живеем , ще живеем,
а тръгнахме от улицата- спомен...

2008-01-26T13:29:07+02:00
mradkova (Виолет Гаджева)

Хубав стих...като всичко,което два могат да нарекат наше...

2008-01-26T11:29:48+02:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0