24 февр. 2017 г., 23:25

Насила

1.1K 3 6

Намразих те насила,
само за да продължа.
И всеки път, когато ме попитат
дали съм по-щастлива,
отговарям винаги
"Насила съм така."
А защо когато чуя "щастие" си замълчавам?
Защото първата асоциация си ти.
И да, насила продължавам,
насила заличавайки останалите ти следи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аврора Все права защищены

Първото произведение, което се осмелявам да кача публично. Мнения?

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви искрено за милите думи!
  • Много е хубаво.
    Следите ще ги заличи следващият,когото ще срещнеш.Дано те направи много щастлива.Ще бъдеш,вярвай.А междувременно,знаеш ли какво,я качи и останалите стихове.Сигурно и те са така красиви.Горе главата! Всичко ще бъде наред.
  • Много хубав и силен стих, пишеш прекрасно, а си само на 15. Сигурен съм, че скоро ще намериш човека, който ще излекува раните ти!
    Недей да триеш и да заличаваш, запази в себе си хубавото и красивото, останалото забрави!
    Любовта е всичко което имаме на този свят и е прекрасна дори и тогава когато ни носи болка! Затова и всички ние сме тук, чрез нея да обновяваме красотата на света и да го правим днес по добър от колкото е бил вчера!
    Прегръщам те и те целувам, макар и да не те познавам!
    Бъди благословена и не спирай да пишеш!
  • Пишеш със сърце и душа! Наранена ли си? Навярно! Човек е искрен,когато чувствата му изтичат като кръв... Успех!😍
  • Ще се научиш...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...