Feb 24, 2017, 11:25 PM

Насила

  Poetry » Love
1.1K 3 6

Намразих те насила,
само за да продължа.
И всеки път, когато ме попитат
дали съм по-щастлива,
отговарям винаги
"Насила съм така."
А защо когато чуя "щастие" си замълчавам?
Защото първата асоциация си ти.
И да, насила продължавам,
насила заличавайки останалите ти следи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аврора All rights reserved.

Първото произведение, което се осмелявам да кача публично. Мнения?

Comments

Comments

  • Благодаря ви искрено за милите думи!
  • Много е хубаво.
    Следите ще ги заличи следващият,когото ще срещнеш.Дано те направи много щастлива.Ще бъдеш,вярвай.А междувременно,знаеш ли какво,я качи и останалите стихове.Сигурно и те са така красиви.Горе главата! Всичко ще бъде наред.
  • Много хубав и силен стих, пишеш прекрасно, а си само на 15. Сигурен съм, че скоро ще намериш човека, който ще излекува раните ти!
    Недей да триеш и да заличаваш, запази в себе си хубавото и красивото, останалото забрави!
    Любовта е всичко което имаме на този свят и е прекрасна дори и тогава когато ни носи болка! Затова и всички ние сме тук, чрез нея да обновяваме красотата на света и да го правим днес по добър от колкото е бил вчера!
    Прегръщам те и те целувам, макар и да не те познавам!
    Бъди благословена и не спирай да пишеш!
  • Пишеш със сърце и душа! Наранена ли си? Навярно! Човек е искрен,когато чувствата му изтичат като кръв... Успех!😍
  • Ще се научиш...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....