Просторите са светли далнини.
Бориките разперени са пръсти,
в грамади от зелени планини
и вятър тих в тополите чевръсти.
Детенцето, играещо си с конче,
подритващото бебенце терлички,
момиченцето, ближещо бонбонче,
накацалите в кестените птички…
Слепецът с белоногата тояжка
и скитникът пред портите на храма,
момченцето със дървената прашка
и дъхавите млинове на мама…
Като бойци от тежките кохорти,
пет лястовички пазят телеграфа.
Накацали по дървените порти,
на дядо зяпат старата гарафа.
Из спомените – танц на пеперуди –
земята е с напукани обятия;
звездите са кристални изумруди.
„Сполай” ми казват те от необята!
Пейзажът ме прегръща издалеко.
Пътеката през вейки се провира.
Аз дишам и откривам в мен човека –
смирена живинка насред Всемира.
25.05.2020 г.
Из "Пътник през Рая"
© Владислав Недялков Все права защищены