vladetoned (Владислав Недялков)
315 6481
23.08.2022 г., 12:37 ч.

Насред Всемира 

  Поезия
599 4 6

Просторите са светли далнини.

Бориките разперени са пръсти,

в грамади от зелени планини

и вятър тих в тополите чевръсти.

Детенцето, играещо си с конче,

подритващото бебенце терлички,

момиченцето, ближещо бонбонче,

накацалите в кестените птички…

Слепецът с белоногата тояжка

и скитникът пред портите на храма,

момченцето със дървената прашка

и дъхавите млинове на мама…

Като бойци от тежките кохорти,

пет лястовички пазят телеграфа.

Накацали по дървените порти,

на дядо зяпат старата гарафа.

Из спомените – танц на пеперуди –

земята е с напукани обятия;

звездите са кристални изумруди.

„Сполай” ми казват те от необята!

Пейзажът ме прегръща издалеко.

Пътеката през вейки се провира.

Аз дишам и откривам в мен човека –

смирена живинка насред Всемира.

 

 

25.05.2020 г.

 

Из "Пътник през Рая"

 

© Владислав Недялков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нищо не е изолирано, всички сме част от цялото, но понякога процесът на осъзнаване на този прост факт, е доста труден. Поздрави, Влади!
  • Много красива и образна е поезията ти, Влади!
    Поздрав, за прекрасния стих!
  • Благодаря ви от все сърце за оценките и коментарите, приятели! Бъдете здрави и винаги вдъхновени.
  • Уникална е поезията ти, Влади! Разпознаваем стил със собствен почерк!
  • Толкова е красива твоята поезия!!!
  • Впечатляваща образност ,Влади, много хубаво стихотворение!
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??