Любима моя, огледай се добре,
сега пред Нас е Океан, а не море.
Океан от Щастие,
Любов и Страст безкрайна,
вътре в тях се крие наш′та тайна.
Заблуда, Мъка и Надежда
изчезват и се изпаряват без следа,
и няма нищо, че косите ни сега са бели
и двама знаем - това е нашата Съдба !
Трябваше и с Дявола да се преборим,
успяхме и излязохме от таз беда
не като победители в Двубоя,
просто спечелихме отново с Любовта.
Любов, която, който и когато да отрича,
тя не угасва и не може да се заличи,
защото устните ни, мила,
изпиват нашите сълзи.
Главите ни полягат днес на рамената,
които са създадени за тях
и усещат те отново топлината,
която споделена е с ищах!
Ръцете ни преплитат се отново,
телата гънат се в захлас
и времето ни спира, скъпа,
защото времето сме Ти и Аз!

D.E.H.