Mar 13, 2013, 9:00 AM

Настояще

  Poetry » Love
863 0 1

Любима моя, огледай се добре,
сега пред Нас е Океан, а не море.
Океан от Щастие,
Любов и Страст безкрайна,
вътре в тях се крие наш′та тайна.
Заблуда, Мъка и Надежда
изчезват и се изпаряват без следа,
и няма нищо, че косите ни сега са бели
и двама знаем - това е нашата Съдба !
Трябваше и с Дявола да се преборим,
успяхме и излязохме от таз беда
не като победители в Двубоя,
просто спечелихме отново с Любовта.
Любов, която, който и когато да отрича,
тя не угасва и не може да се заличи,
защото устните ни, мила,
изпиват нашите сълзи.
Главите ни полягат днес на рамената,
които са създадени за тях
и усещат те отново топлината,
която споделена е с ищах!
Ръцете ни преплитат се отново,
телата гънат се в захлас
и времето ни спира, скъпа,
защото времето сме Ти и Аз!

D.E.H.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Олег Деков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вие живеете, а не само оцелявате!
    Поздравления за прекрасната творба!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...