Настроение...
Във лятната вечер морето далече,
далече с небето се слива...
Не спират вълните и шепотът вечен -
илюзия смътно-красива,
нашепва на всеки със поглед зареян
в Безкрая далече, далече,
където чертата едва се синее
в мъглата на лятната вечер...
А облаци бели, платната издули,
са хукнали бог знай къде ли,
в незнайни простори от Вятъра брулени ...