Настроение...
Настроение...
Във лятната вечер морето далече,
далече с небето се слива...
Не спират вълните и шепотът вечен -
илюзия смътно-красива,
нашепва на всеки със поглед зареян
в Безкрая далече, далече,
където чертата едва се синее
в мъглата на лятната вечер...
А облаци бели, платната издули,
са хукнали бог знай къде ли,
в незнайни простори от Вятъра брулени
сполука да дирят поели...
... Но все по тъмнее боята, която
разлива нощта над морето
и само прибоят със бялата пяна
остава във мрака да свети...
И Месецът горе виновно поглежда,
понеже небето е тъмно,
а кой да ни върне оная надежда,
че утре отново ще съмне!...
д-р Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
