3 нояб. 2005 г., 10:50

НАСТРОЕНИЕ

1.5K 0 2

От мене  ти  реши да си отидеш…

Не казвай нищо на раздяла… Тръгвай!!

Не мога да те спра  и  нямам право…

Очите няма да те молят... Спри  се…

Ръката няма  да докосне нежно…

Сълзата мълчешком ще се отрони…

А всички думи между  нас  ще са излишни…

Небето пак със мене  ще заплаче...

Вселената отново ще се прероди...

Живота си тече и отминава…

Морето пак със мене ще мълчи,

отново пясъка ще бъде мокър. 

"Обичам те!" - там някой  бе написал...

Целувка морска пак  го заличи.

Така  живота продължава…

Сега обичаме, а после не...

Така и аз.. желая пак да бъда -

 Във мислите на някой  първата  цигулка!!!…

 

 

1.10.2005г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АНИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...