3 нояб. 2005 г., 10:50

НАСТРОЕНИЕ

1.5K 0 2

От мене  ти  реши да си отидеш…

Не казвай нищо на раздяла… Тръгвай!!

Не мога да те спра  и  нямам право…

Очите няма да те молят... Спри  се…

Ръката няма  да докосне нежно…

Сълзата мълчешком ще се отрони…

А всички думи между  нас  ще са излишни…

Небето пак със мене  ще заплаче...

Вселената отново ще се прероди...

Живота си тече и отминава…

Морето пак със мене ще мълчи,

отново пясъка ще бъде мокър. 

"Обичам те!" - там някой  бе написал...

Целувка морска пак  го заличи.

Така  живота продължава…

Сега обичаме, а после не...

Така и аз.. желая пак да бъда -

 Във мислите на някой  първата  цигулка!!!…

 

 

1.10.2005г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АНИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...