3 окт. 2006 г., 13:45

Насън 

  Поэзия
777 0 6
В съня ти тихо ще пристъпвам.
Като на Вапцаров във стиха.
Но не защото не мога да ти се наситя,
а защото отесня светът.

В деня си можеш ти да ме забравиш,
да преглътнеш спомена за моите очи.
Но нощите ти... нощите са мои.
Ще нахлувам, ще ограбвам. Ще мълчиш!

Ще крещя, ще викам и ще чупя
кристални вази, но измислени насън.
Ще те удрям през лицето ако трябва,
ще свикам черни облаци навън.

Спи, заспивай, нищо не сънувай.
Сънищата ти запазвам си за мен.
Въпреки това от мен не се страхувай.
Насън не ще си никога напълно в моя плен.

© Марина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А кой е казал, че трябва непременно да има любов? Не съм писала стихотворението, подтикната от любовни чувства. Напротив! Агресия и злоба. Правилно си разбрала.
    Джейни, стихът ми е с цел "заплаха" Радвам се, че си го усетила.
  • Как ти звучи това?
    "Ще нахлувам, ще ограбвам. Ще мълчиш!"
    Това не е любов!
    Марина стихът ти звучи по скоро, като заплаха.
    Истината е, че любовта освен нежност и радост, тя е и болка, защото всяка радост се изкупва!
    А агресията води до озлобяване, до изчерпване.
    В стиха няма любов...Има желание за мъст, за нараняване.
    Надявам се да съм ти помогнала!

  • Етчи, любовта не винаги е нежност.
    Джейни, точно това е замисъла на стиха - агресията.
    Галина, какво точно имаш предвид под "да се изглади... особено първия стих"? Посочи ми кое според теб не е гладко.

    Благодаря ви за коментарите, просто не мисля че сте влезли в същността на стиха

  • Не е зле, но може още да се поизглади, особено първия стих.
  • Хубава идея, но много агресия...
    "Ще крещя, ще викам и ще чупя
    кристални вази, но измислени насън.
    Ще те удрям през лицето ако трябва,"
    Навярно предизвикана от много болка!
    Поздрав!
  • Хубаво е , ала не го плаши така.
    Често ти отивай , но нежна в съня.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??