3 окт. 2006 г., 13:45

Насън

1K 0 6
В съня ти тихо ще пристъпвам.
Като на Вапцаров във стиха.
Но не защото не мога да ти се наситя,
а защото отесня светът.

В деня си можеш ти да ме забравиш,
да преглътнеш спомена за моите очи.
Но нощите ти... нощите са мои.
Ще нахлувам, ще ограбвам. Ще мълчиш!

Ще крещя, ще викам и ще чупя
кристални вази, но измислени насън.
Ще те удрям през лицето ако трябва,
ще свикам черни облаци навън.

Спи, заспивай, нищо не сънувай.
Сънищата ти запазвам си за мен.
Въпреки това от мен не се страхувай.
Насън не ще си никога напълно в моя плен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А кой е казал, че трябва непременно да има любов? Не съм писала стихотворението, подтикната от любовни чувства. Напротив! Агресия и злоба. Правилно си разбрала.
    Джейни, стихът ми е с цел "заплаха" Радвам се, че си го усетила.
  • Как ти звучи това?
    "Ще нахлувам, ще ограбвам. Ще мълчиш!"
    Това не е любов!
    Марина стихът ти звучи по скоро, като заплаха.
    Истината е, че любовта освен нежност и радост, тя е и болка, защото всяка радост се изкупва!
    А агресията води до озлобяване, до изчерпване.
    В стиха няма любов...Има желание за мъст, за нараняване.
    Надявам се да съм ти помогнала!

  • Етчи, любовта не винаги е нежност.
    Джейни, точно това е замисъла на стиха - агресията.
    Галина, какво точно имаш предвид под "да се изглади... особено първия стих"? Посочи ми кое според теб не е гладко.

    Благодаря ви за коментарите, просто не мисля че сте влезли в същността на стиха

  • Не е зле, но може още да се поизглади, особено първия стих.
  • Хубава идея, но много агресия...
    "Ще крещя, ще викам и ще чупя
    кристални вази, но измислени насън.
    Ще те удрям през лицето ако трябва,"
    Навярно предизвикана от много болка!
    Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...