3.10.2006 г., 13:45

Насън

1K 0 6
В съня ти тихо ще пристъпвам.
Като на Вапцаров във стиха.
Но не защото не мога да ти се наситя,
а защото отесня светът.

В деня си можеш ти да ме забравиш,
да преглътнеш спомена за моите очи.
Но нощите ти... нощите са мои.
Ще нахлувам, ще ограбвам. Ще мълчиш!

Ще крещя, ще викам и ще чупя
кристални вази, но измислени насън.
Ще те удрям през лицето ако трябва,
ще свикам черни облаци навън.

Спи, заспивай, нищо не сънувай.
Сънищата ти запазвам си за мен.
Въпреки това от мен не се страхувай.
Насън не ще си никога напълно в моя плен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А кой е казал, че трябва непременно да има любов? Не съм писала стихотворението, подтикната от любовни чувства. Напротив! Агресия и злоба. Правилно си разбрала.
    Джейни, стихът ми е с цел "заплаха" Радвам се, че си го усетила.
  • Как ти звучи това?
    "Ще нахлувам, ще ограбвам. Ще мълчиш!"
    Това не е любов!
    Марина стихът ти звучи по скоро, като заплаха.
    Истината е, че любовта освен нежност и радост, тя е и болка, защото всяка радост се изкупва!
    А агресията води до озлобяване, до изчерпване.
    В стиха няма любов...Има желание за мъст, за нараняване.
    Надявам се да съм ти помогнала!

  • Етчи, любовта не винаги е нежност.
    Джейни, точно това е замисъла на стиха - агресията.
    Галина, какво точно имаш предвид под "да се изглади... особено първия стих"? Посочи ми кое според теб не е гладко.

    Благодаря ви за коментарите, просто не мисля че сте влезли в същността на стиха

  • Не е зле, но може още да се поизглади, особено първия стих.
  • Хубава идея, но много агресия...
    "Ще крещя, ще викам и ще чупя
    кристални вази, но измислени насън.
    Ще те удрям през лицето ако трябва,"
    Навярно предизвикана от много болка!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...