11 июл. 2007 г., 10:00

Натюрморт в пролетно

Поэзия

603 0 5

Тази нощ
изгубих един час
В
Р
Е
М
Е
пръстите ми докосват
клавиатурата,
пиша
по клавишите
на душата ти,
пролетно
да я събудя,
празна бутилка
Хайнекен,
плик от
изядени вече кроасани,
няколко фаса
отпреди
векове
и чаша
с аромат
на засъхнало кафе
и любимото
ми техно,
надуто до последно.
Ти - зад мен,
невидим
съзерцаваш
движението
на ръцете ми.
НАВЪН Е ПРОЛЕТ!
Разбра ли?

Евгения Маринчева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

PLACEBO (Евгения Маринчева)

Ина, не всяка душа има клавиши но, повечето - имат...!
Благодаря ти!
Много ме умили с името си - най-добрата ми приятелка от детинство се казва Ина!

2007-07-12T07:27:29+03:00
PLACEBO (Евгения Маринчева)

Недовиждането е проблем... точно така, тюркоазена - Който има очи, да вижда...
Благодаря ти, че прочете, както и на вас, Маги, Галя и Никол - огромно благодаря!

2007-07-11T23:02:27+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздрав!

2007-07-11T13:42:13+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Красотата е около нас в простичките неща и ти Женичка , я виждаш защото си с душичка на художник и поет!

2007-07-11T11:56:02+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Идеално точно казано за недовиждането на хубавите неща, които ни се случват във живота!Позррав!!!

2007-07-11T11:07:08+03:00