11.07.2007 г., 10:00

Натюрморт в пролетно

601 0 5
Тази нощ
изгубих един час
В
Р
Е
М
Е
пръстите ми докосват
клавиатурата,
пиша
по клавишите
на душата ти,
пролетно
да я събудя,
празна бутилка
Хайнекен,
плик от
изядени вече кроасани,
няколко фаса
отпреди
векове
и чаша
с аромат
на засъхнало кафе
и любимото
ми техно,
надуто до последно.
Ти - зад мен,
невидим
съзерцаваш
движението
на ръцете ми.
НАВЪН Е ПРОЛЕТ!
Разбра ли?


Евгения Маринчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Маринчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ина, не всяка душа има клавиши но, повечето - имат...!
    Благодаря ти!
    Много ме умили с името си - най-добрата ми приятелка от детинство се казва Ина!
  • Недовиждането е проблем... точно така, тюркоазена - Който има очи, да вижда...
    Благодаря ти, че прочете, както и на вас, Маги, Галя и Никол - огромно благодаря!
  • Поздрав!
  • Красотата е около нас в простичките неща и ти Женичка , я виждаш защото си с душичка на художник и поет!
  • Идеално точно казано за недовиждането на хубавите неща, които ни се случват във живота!Позррав!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...