Навлязохме в любовта могъща
Бог? Любовното ни озарение -
връх на съществуването - най-висок,
водещ в поток на възхищение
по закона на невинност - много строг!
В любовта – единствената сила,
водя те в пътеката взаимна,
щом в сърцата се е породила
чрез роса на дъжд – мила и интимна.
А тя разстила си платното бяло
за влюбените, а пък те са смели
с чувство, в гърдите избуяло
и с действията си умели.
Тя е в пределни граници родена -
в цветове пастелни се разгръща,
но трепери с думата студена:
изход щом намери, топличко прегръща.
С нежност безметежна в главата
влюбена е и далечината,
че балсамът, бликащ в душата
не допуска порива на мрачината.
В любовта се стига до подмоли -
граница на вечния й кръговрат,
край която влюбеният моли,
сътвореното да няма и обрат.
В хармонията на таз картина,
изтъкана с нежност и внимание
сърцето е едничко за двамина,
за да няма повече терзание.
Навлязохме в любовта могъща,
която мами като непозната –
тя, в интимността една и съща,
различна е в идилия на позлата.
Дълбоката интимност на сговорност
превръща хората в щастливи,
когато те поемат отговорност
да творят живот с дела красиви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
