Навън вали....
А в мене се излива
порой от чувства –
лава жива, дива...
Изгаря всички мостове, прегради,
сърцето ми, които си създаде.
Аз знам – ще оцелея,
ала как?!
Дали пречистена
от тоз порой громовен?
Или осъмнала
в пустинен полумрак,
очакваща от нейде
знак съдбовен...
.
© Надежда Борисова Все права защищены