(по разказа “Назаем” на Васил Русев)

Делян Гуцански беше ми съсед.
Един такъв наперен, демонстриращ,
че всичките дела са му наред,
че винаги е пръв и проспериращ.

Делеше ни една площадка само,
една стена и стъклена преграда
на общия балкон, но бяхме двама
напълно непознати. Изненада

бе в този смисъл истинска за мен,
когато позвъни ми на вратата
веднъж Гуцански и, на вид смутен,
пари поиска в заем до заплата.

Дотук добре, но месецът изтече,
изниза се след него втори, трети,
а Гуцата поне веднъж не рече,
че сеща се за сумата заета.

Подсетих го веднъж, след време пак,
а той пък взе, че спря да ми отвръща.
Усетих, че ме прави на ахмак
и хал-хабер си няма да ги връща.

След многото ми опити направо
отписал бях парите, но реших,
че няма как така да продължава.
“Поне да знам” си казах. Позвъних

в една неделна вечер на вратата
и, Небеса, отвори ми Делян,
но някакси раздърпан, по халат и
с яка разпрана, и с вино залян.

“Кога ще ми ги върнеш?” почнах аз,
а той ме гледа сякаш не разбира
и после се развика с пълен глас;
“На помощ, хораааа!” като че умира.

Отстъпих стреснат, чувайки вратите
да хлопват по съседните етажи,
и миг по-късно, с ярост неприкрита
съседите, готови да размажат

виновника за тази дандания
се струпаха край нас. Докато аз
се окопитя, в своята стихия
бе Гуцата. С ужасно жален глас

разказа заем как ми дал, обаче,
когато ме подканил да го върна,
мръсникът аз, разбирате ли, значи
на бой налитам, а пък той във Бърно

лечение планирал, та парите
за там му трябват, и един комшия
по глезена внезапно ме изрита.
Друг каза, че врата ми ще извие

като на пиле. В този миг Делян
застъпи се за мене благородно.
Че ми прощава каза, че пиян
съм бил навярно, само че природно

е щедър той, така че да му върна
парите аз и всичко е О´кей!
Не ми се сърди... тръгва си за Бърно...
Човек е той, не някакъв злодей!

Събрах каквото имах мълчаливо,
ошушках се направо до петак
и дадох му го. Боже справедливи,
излезе всъщност вярно, че ахмак

съм истински. А после се изнесох.
Продадох дом, отидох в друг квартал.
От бившите съседи скрих адреса.
Изчезнах, сякаш че не съм живял

на този свят четир´десет години.
А пък Делян май станал е герой
и бизнесмен почитан от мнозина.
Но мойта правда кой ще върне? Кой?