8 мая 2011 г., 01:14

Не 

  Поэзия
953 0 11

На мястото на думите "Отивам си"

поставих други три - "Къде без мен".

Дали под миглите живеят ириси,

изпъстрени с предчувствие за ден?

 

Защото този ден вали отдавна

и не пристига в мойте цветове.

Прощавай ме, но няма да припадна

по твойте "смели", мъжки светове,

 

в които ръкомахаш като бесен

и късаш миговете ни. Поне

признай си, че не винаги е лесно

да бъдеш брат на всички ветрове.

 

А аз след тебе все да връзвам рани,

получени от дòсега с нощта.

Аз си отивам. Няма да се хвана

за твойта нощ. Прилича ми денят.

© Ива Колева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??