Не
На мястото на думите "Отивам си"
поставих други три - "Къде без мен".
Дали под миглите живеят ириси,
изпъстрени с предчувствие за ден?
Защото този ден вали отдавна
и не пристига в мойте цветове.
Прощавай ме, но няма да припадна
по твойте "смели", мъжки светове,
в които ръкомахаш като бесен
и късаш миговете ни. Поне
признай си, че не винаги е лесно
да бъдеш брат на всички ветрове.
А аз след тебе все да връзвам рани,
получени от дòсега с нощта.
Аз си отивам. Няма да се хвана
за твойта нощ. Прилича ми денят.
© Ива Колева All rights reserved.
Адмирации!
