Не давам ...
Как да те обичам, зимо,
зла, по-студена от жена,
забравила и моето име
и угасила ми жарта ...?
Как да ти се радвам,
да ровя в твоя сняг,
когато спомен се прокрадва
за безчувствен леден праг?
В него когато се подхлъзнеш
и потрошиш своите мечти,
безпризорен после зъзнеш
и белозъби стихове редиш.
Затова не те понасям -
изцеждаш всяка топлина,
не, не казвам, че те мразя,
просто ти не давам своята душа ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
