Как да те обичам, зимо,
зла, по-студена от жена,
забравила и моето име
и угасила ми жарта ...?

Как да ти се радвам,
да ровя в твоя сняг,
когато спомен се прокрадва
за безчувствен леден праг?

В него когато се подхлъзнеш
и потрошиш своите мечти,
безпризорен после зъзнеш
и белозъби стихове редиш.

Затова не те понасям -
изцеждаш всяка топлина,
не, не казвам, че те мразя,
просто ти не давам своята душа ...