Не давам ...

Poesía

468 0 1

Как да те обичам, зимо,
зла, по-студена от жена,
забравила и моето име
и угасила ми жарта ...?

Как да ти се радвам,
да ровя в твоя сняг,
когато спомен се прокрадва
за безчувствен леден праг?

В него когато се подхлъзнеш
и потрошиш своите мечти,
безпризорен после зъзнеш
и белозъби стихове редиш.

Затова не те понасям -
изцеждаш всяка топлина,
не, не казвам, че те мразя,
просто ти не давам своята душа ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0