Любовта е милостив палач
Не казвай нищо: замълчи.
Виж, небето е безмълвно.
Само твоите бистри очи
гледат слънчево. Но тъжно.
В тях тиха младост искри.
И отразяват лято и смях,
който душата ми покори...
Нима обичта е топъл грях?
Или е закъснял залезен плач
на птици потърсили гнездо?
Понякога любовта е палач:
опростил две души в едно.
Не казвай нищо: да помълчим...
Нощта е без маска и без грим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
