16 июн. 2021 г., 22:54  

Любовта е милостив палач 

  Поэзия » Любовная
319 1 7

Не казвай нищо: замълчи. 

Виж, небето е безмълвно. 

Само твоите бистри очи 

гледат слънчево. Но тъжно. 

В тях тиха младост искри.

И отразяват лято и смях,

който душата ми покори...

Нима обичта е топъл грях?

Или е закъснял залезен плач

на птици потърсили гнездо?

Понякога любовта е палач:

опростил две души в едно. 

 

Не казвай нищо: да помълчим...

Нощта е без маска и без грим. 

 

                           

 

 

 

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментара и оценката, Иван!
    Красивите спомени, са наистина тъжен празник!
  • Да, любовта, свързва две души. Дава сила, но в същото време предизвиква и тъга, за нещо безвъзвратно отминало си. Поздравления за стиха!
  • Благодаря за коментара и оценката, Ивита!
  • „Понякога любовта е палач:
    опростил две души в едно. ”...
    Много силно, Стойчо!
    Благодаря ти за прекрасната поезия, която твориш!
  • Благодаря!
  • Благодаря за коментара и оценката, Миночка!
  • Без маска и без грим, ноща събира две души, пред величието на любовта, е безсилна дори и старостта!
    Стойчо, много силно и всеотдайно.
Предложения
: ??:??