Jun 16, 2021, 10:54 PM
Любовта е милостив палач
Не казвай нищо: замълчи.
Виж, небето е безмълвно.
Само твоите бистри очи
гледат слънчево. Но тъжно.
В тях тиха младост искри.
И отразяват лято и смях,
който душата ми покори...
Нима обичта е топъл грях?
Или е закъснял залезен плач
на птици потърсили гнездо?
Понякога любовта е палач:
опростил две души в едно.
Не казвай нищо: да помълчим...
Нощта е без маска и без грим.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Да, любовта, свързва две души. Дава сила, но в същото време предизвиква и тъга, за нещо безвъзвратно отминало си. Поздравления за стиха!
-
Благодаря за коментара и оценката, Ивита!
-
„Понякога любовта е палач:
опростил две души в едно. ”...
Много силно, Стойчо!
Благодаря ти за прекрасната поезия, която твориш! -
Благодаря!
-
Благодаря за коментара и оценката, Миночка!
-
Без маска и без грим, ноща събира две души, пред величието на любовта, е безсилна дори и старостта!
Стойчо, много силно и всеотдайно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Красивите спомени, са наистина тъжен празник!