25 мар. 2010 г., 14:18

Не е виновно времето

659 0 1

Не е виновно времето

за болката в душата ми,

за неживяни трепети,

поеми ненаписани...

 

Не е виновно времето,

че запустял е дворът ми,

любима песен съм забравила

и вечно търся взора си...

 

Не е виновно времето

за дългите безсънни нощи...

Бездуховност ни е бремето

и тя лежи на нашите плещи...

 

Не е виновно времето,

че все се питам аз къде е

пак скрито чувството ми прелетно

и все не зная аз къде съм...

 

Не е виновно времето,

че смелост ми е нужна,

да стигна до безбрежието,

да се провикна... хора, тук съм...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...