Не искам да те обичам!
Не искам да те сънувам!
Не искам за теб да бленувам!
Не искам по теб да страдам!
Не искам да се самообвинявам!
Не искам да те копнея!
Не искам за теб да живея!
Не искам ти да си ми всичко!
Не искам само в теб да откривам любовта си!
Не искам да се питам истина ли си
или поредната лъжа си!
Не искам да се чувствам...
като птица без крила, без обичта ти!
Не искам без теб душата ми...
да е като в пустиня!
Не искам да стоя сама,
озъртаща се, за да видя твоя диря!
Не искам мъка, обземаща ме изцяло!
Но... боли!
Боли - сърцето кърви...
И ножът още в раната стои...
Сърце, което бе от тебе пленено
и само за тебе отредено...
Не виждаш ли мъката в моите очи?
Не искаш да чуеш гласа на душата ми...
Как крещи... Прости...
© Ирена Цветанова Все права защищены