ammonia (Ив)
18 42
23 февр. 2010 г., 11:30

Не искам да се раждам отново... 

  Поэзия » Любовная
745 0 4

... ако няма да те има там.
Докога озверяло, пустинно,
виновно
ще казвам: О да, знам -
притиснат от неяснотата,
от разкъсващия плам
и пориви горещи,
от дирята на твоя срам,
от безпричинната поема,
от съзнанието за утре -
Няма да те дам?!

 

Ще те броя с пръсти,
ще изнизвам свойте ласки
в думи,
докато всичко онова,
стояло с векове помежду ни
не изпие от пориви уединени
деня ни
на безброй мили от света
и покаже пътя
разбързал се, препускащ, дишащ
само вселените
към дома ни!

 

Кажи ми!
Докога ще свисти
вятъра покрай ушите,
викащ и крещящ:
Хей ти там!
Забрави ли душите,
постлали най-невидим
огън на талази, ням...
И къде са ви сега сълзите?
Вдъхваш ли живота?
Прям?

 

Мисля си за теб.
Изпод руините
надигам своя поглед
и те търся -
и виж отпред!
В стъпките, навети песъчинки,
ще се родя - заклет,
че нивга няма да те пусна,
в душата ти приет,
в усмивките ти бистри.

 

Ех, душа, привет.

© Ив Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Петя
  • Е,на мен пък много ми хареса и мисля,че творбата ти дори е недооценена! Поздрав
  • Я, корективен коментар. Супер!
  • дълго е
    кофти нагласени рими
    и неправилна употреба на думи

    "изнизвам свойте ласки
    в думи"


    нанизвам?

    (и не само тук)
Предложения
: ??:??