Не искам да се раждам отново...
... ако няма да те има там.
Докога озверяло, пустинно,
виновно
ще казвам: О да, знам -
притиснат от неяснотата,
от разкъсващия плам
и пориви горещи,
от дирята на твоя срам,
от безпричинната поема,
от съзнанието за утре -
Няма да те дам?!
Ще те броя с пръсти,
ще изнизвам свойте ласки
в думи,
докато всичко онова,
стояло с векове помежду ни
не изпие от пориви уединени
деня ни
на безброй мили от света
и покаже пътя
разбързал се, препускащ, дишащ
само вселените
към дома ни!
Кажи ми!
Докога ще свисти
вятъра покрай ушите,
викащ и крещящ:
Хей ти там!
Забрави ли душите,
постлали най-невидим
огън на талази, ням...
И къде са ви сега сълзите?
Вдъхваш ли живота?
Прям?
Мисля си за теб.
Изпод руините
надигам своя поглед
и те търся -
и виж отпред!
В стъпките, навети песъчинки,
ще се родя - заклет,
че нивга няма да те пусна,
в душата ти приет,
в усмивките ти бистри.
Ех, душа, привет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
