Сега когато мога аз да те загубя,
разбирам колко скъпа е за мене любовта ти.
Моля те – не ме оставяй в тази бездна да умра.
И вулкан от чувства в мен преливат се–
болка,гняв и отчаяние се преплитът .
Бъди до мен – това се моля аз.
Дай ми сили сега,когато нямам смелост дори да се усмихна.
Дай ми ръката си,помилвай ме с най-нежната милувка.
И тази нощ ще заспа без теб,
и тази нощ ще тъгувам по  теб.
И тази нощ ще си далеч от мен.
Тази мисъл като с нож пронизма моето сърце.
В миг тишината ме пронизва,
а времето без теб е тъй дълго...
И сълзите ми като есенни листа се свличат...
Поглеждам те виновно-
знам,за мен ще страдаш ти.
А аз не искам това от теб...
Може би никога няма да срешна човек като теб.
Света внезапно става по друг!
Без теб – по-различен , по-студ!