19 июл. 2017 г., 20:15

Не искам СИВОТО в моя живот!

603 1 7

Автор: Генка Богданова

 

Не искам СИВИЯ ЦВЯТ в моя живот!
Нито сиви мъгли, ни сиви одежди,
нито хора – скучни и груби,  и зли,
нито безлични сиви дни без надежди.

Сива скука – в гърлото тя ми горчи.
Сивите мисли за мен са пепел ненужна.
Празни погледи, в отегчени очи,
само чувства тягостни в мене пробуждат.

Хора, не обичам аз СИВИЯ цвят!
Всичко мрачносиво за мене е чуждо.
Аз съм влюбена силно в пъстрия свят
и дъгата цветна така ми е нужна!

Нека тя над този свят се извие
с цветовете чудни на пламъци живи,
В душите светли любов да открие
и смели мечти, и надежди красиви!

Искам ведро – сини над нас небеса,
а под тях, с лица от мечти озарени,
хората, повярвали във чудеса,
да живеят в мир и щастливи край мене!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошли и на вас, Албенче, Марги, Роси! Цветно и светло да е в душите ви!
  • Възхищавам се на това стихотворение- чудесно си изразила това, което и аз винаги съм чувствала към сивия цвят!
  • Всички искаме това, Гени! Отново си сътворила бисер. За мен сивият цвят си е хубав, не мразя мъглите, но сивите хора не ми харесват.
  • И аз не я обичам, Генче! Поздравления за ведрия, светъл стих!
  • Сигурна съм, че и вие, Люси, Вили не обичате сивотата в нашия живот. Благодаря, че сте тук!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...