19.07.2017 г., 20:15

Не искам СИВОТО в моя живот!

601 1 7

Автор: Генка Богданова

 

Не искам СИВИЯ ЦВЯТ в моя живот!
Нито сиви мъгли, ни сиви одежди,
нито хора – скучни и груби,  и зли,
нито безлични сиви дни без надежди.

Сива скука – в гърлото тя ми горчи.
Сивите мисли за мен са пепел ненужна.
Празни погледи, в отегчени очи,
само чувства тягостни в мене пробуждат.

Хора, не обичам аз СИВИЯ цвят!
Всичко мрачносиво за мене е чуждо.
Аз съм влюбена силно в пъстрия свят
и дъгата цветна така ми е нужна!

Нека тя над този свят се извие
с цветовете чудни на пламъци живи,
В душите светли любов да открие
и смели мечти, и надежди красиви!

Искам ведро – сини над нас небеса,
а под тях, с лица от мечти озарени,
хората, повярвали във чудеса,
да живеят в мир и щастливи край мене!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошли и на вас, Албенче, Марги, Роси! Цветно и светло да е в душите ви!
  • Възхищавам се на това стихотворение- чудесно си изразила това, което и аз винаги съм чувствала към сивия цвят!
  • Всички искаме това, Гени! Отново си сътворила бисер. За мен сивият цвят си е хубав, не мразя мъглите, но сивите хора не ми харесват.
  • И аз не я обичам, Генче! Поздравления за ведрия, светъл стих!
  • Сигурна съм, че и вие, Люси, Вили не обичате сивотата в нашия живот. Благодаря, че сте тук!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...