Не искам СИВОТО в моя живот!
Автор: Генка Богданова
Не искам СИВИЯ ЦВЯТ в моя живот!
Нито сиви мъгли, ни сиви одежди,
нито хора – скучни и груби, и зли,
нито безлични сиви дни без надежди.
Сива скука – в гърлото тя ми горчи.
Сивите мисли за мен са пепел ненужна.
Празни погледи, в отегчени очи,
само чувства тягостни в мене пробуждат.
Хора, не обичам аз СИВИЯ цвят!
Всичко мрачносиво за мене е чуждо.
Аз съм влюбена силно в пъстрия свят
и дъгата цветна така ми е нужна!
Нека тя над този свят се извие
с цветовете чудни на пламъци живи,
В душите светли любов да открие
и смели мечти, и надежди красиви!
Искам ведро – сини над нас небеса,
а под тях, с лица от мечти озарени,
хората, повярвали във чудеса,
да живеят в мир и щастливи край мене!
© Генка Богданова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Добре дошли и на вас, Албенче, Марги, Роси! Цветно и светло да е в душите ви!
-
Възхищавам се на това стихотворение- чудесно си изразила това, което и аз винаги съм чувствала към сивия цвят!
-
Всички искаме това, Гени! Отново си сътворила бисер. За мен сивият цвят си е хубав, не мразя мъглите, но сивите хора не ми харесват.
-
И аз не я обичам, Генче! Поздравления за ведрия, светъл стих!
-
Сигурна съм, че и вие, Люси, Вили не обичате сивотата в нашия живот. Благодаря, че сте тук!
-
Емиии...ти си супер, Генче. Пращам ти една дъгичка, да не си и помисляш за сиво🌈
-
Браво за оптимистиния стих...сивото - метофора за бездушие, скука, празнота...🐭
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
