28 нояб. 2014 г., 13:19

Не искам вече да сънувам думи 

  Поэзия
430 0 1
Сънувах стих, красив като морето.
В думите му феерично плувах.
С вълните от вълшебните куплети
като делфин под слънцето танцувах.
Не вярвах, че сънувам красотата.
Реално бе и някак си неземно.
Орфеевски звучеше тишината,
не исках да се будя, да прогледна.
Но перка на акула ме проряза.
Будилникът затрака с остри зъби.
Вместо брега, леглото се показа.
Превърнаха се в бит онези думи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??