Не желая вече аз...

Душата ми задръстена от тиня,
клокочат в нея гласове.
Светът прекрасна е светиня,
а задушавам се от гневни бесове

Като пречистващ дъжд очаквам светлината
с поглед, вперен в небосклона син,
да чувствам, искам, само добротата
и да изхвърля мъката навън

Бетон покрил е същността ми
и мрак превзема всяко мое сетиво,
а  въздухът, паралитик отровен,
безмилостно премазва моите дробове.

Добре, че сън оказа се кошмарът,
защото не желая повече да страдам аз,
дори в съня си искам да намеря
души, изпаднали в екстаз.

Усмивки хиляди да украсят лицата,
и хората, изпълнени с доброта,
магията да видят на живота
и окрилени да са техните сърца...

РМ