Душата ми задръстена от тиня,
клокочат в нея гласове.
Светът прекрасна е светиня,
а задушавам се от гневни бесове
Като пречистващ дъжд очаквам светлината
с поглед, вперен в небосклона син,
да чувствам, искам, само добротата
и да изхвърля мъката навън
Бетон покрил е същността ми
и мрак превзема всяко мое сетиво,
а въздухът, паралитик отровен,
безмилостно премазва моите дробове. ...