17 сент. 2020 г., 05:34

Не казвай „Не мога“

934 0 0

Живота ме научи на много неща,

едно от тях е да не казвам „не мога“.

Това се превърна в житейска съдба

и винаги си казвам „мога“

 

Това ме нахъсва, дава ми стимул,

мечтите да превърна в реалност.

До край да отстоявам моите принципи,

но винаги да проявявам лоялност.

 

Мога щом искам, добричка да бъда,

да свалям звезди от небето,

на всеки да угаждам, добро да му правя,

да изпия за някой морето.

 

Друг път пък мога лоша да бъда,

мога щом го поискам.

Тогава на черното мога бяло да кажа

и ядно да се изкискам.

 

Мога да бъда твоята сянка,

опора до край да ти бъда.

Но мога ако искам да те изкарам от релси.

Не мога подлога да бъда.

 

В сърцето ти тайничко мога да вляза,

да го разчовъркам със пръсти,

тихичко после да си изляза,

след номерата си мръсни.

 

Мога ако искам да ти наруша покоя,

влюбвайки се в теб безвъзвратно,

да се раздам без да търся изгода,

без да искам нещо обратно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...