Живота ме научи на много неща,

едно от тях е да не казвам „не мога“.

Това се превърна в житейска съдба

и винаги си казвам „мога“

Това ме нахъсва, дава ми стимул,

мечтите да превърна в реалност.

До край да отстоявам моите принципи,

но винаги да проявявам лоялност.

Мога щом искам, добричка да бъда,

да свалям звезди от небето,

на всеки да угаждам, добро да му правя,

да изпия за някой морето.

Друг път пък мога лоша да бъда,

мога щом го поискам.

Тогава на черното мога бяло да кажа

и ядно да се изкискам.

Мога да бъда твоята сянка,

опора до край да ти бъда.

Но мога ако искам да те изкарам от релси.

Не мога подлога да бъда.

В сърцето ти тайничко мога да вляза,

да го разчовъркам със пръсти,

тихичко после да си изляза,

след номерата си мръсни.

Мога ако искам да ти наруша покоя,

влюбвайки се в теб безвъзвратно,

да се раздам без да търся изгода,

без да искам нещо обратно.