Не ме и обичай
Знам, че ти си с друга, знам.
Знам, нежността си даваш, знам.
Тя преграща те, но ти си леко студен.
Знаеш, че тя не може да е като мен!
Ти започваш да балнуваш
Сякаш явно пак сънуваш
Виждаш моя силует и към него трагваш ти...
Но това е само сянка от нежни спомени.
Искаш пак да ме докоснеш
и в прегръдките ти силни аз да се топя!
Искаш... но аз не мога - нямам сила за това.
Нека пак да те обичам като преди,
но това не е тъй лесно, разбери.
Това е любов с две лица,
която лекичко руши нашите сърца.
Знай, не мога повече така, знай, за теб
съм готова дори да умра!!!
Сега си ти с нея, а аз за теб не спирам да копнея.
Ще дойдеш, но ще бъде късно и
всичко в сърцето ми ще бъде пусто.
Знам, че нея предпочиташ ти,
въпреки всичките лъжи.
Аз зная, че ти нея обичаш
и не веднъж и се вричаш...
Това ще бъде моя глас,дори
Да плача всяка нощ аз:
„Стига... не отричай... Не, не... Не ме и обичай...”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Петкова Все права защищены
