Не ме обичай,
-свикнала съм с всичко.
Със множество падения
и низини,
и малко радости,
разкъсани жестоко
от нещо странно - викат му съдба.
Аз знам,
една надежда вече си отива.
Но аз, не се опитвам
да я спра.
Да си върви!
Ненужна ми е вече.
Без илюзии
едва ли ще умра!
Сега със шепа пепел
ще зария,
всичките си прелестни мечти.
Дали не трябва
с нежен дъх да ги покрия,
а след това да си простя?!
Не ме обичай,
-свикнала съм с всичко...
Букет кокичета на кой да подаря??
© Нели Р Все права защищены