Не ме обичай, 

-свикнала съм с всичко.

Със множество падения 

и низини,

и малко радости, 

разкъсани жестоко 

от нещо странно - викат му съдба.

Аз знам, 

една надежда вече си отива. 

Но аз, не се опитвам 

да я спра. 

Да си върви!

Ненужна ми е вече. 

Без илюзии

едва ли ще умра!

Сега със шепа пепел

ще зария,

всичките си прелестни мечти. 

Дали не трябва 

с нежен дъх да ги покрия, 

а след това да си простя?!

Не ме обичай, 

-свикнала съм с всичко...

Букет кокичета на кой да подаря??