Не ме питай!

Не мога да те лъжа без да трепна,
да крия поглед, свеждам ли глава,
да се преструвам, че не се изнервям
от исканото вричане сега.

Ти беше вярност, сигурност, опора,
дари ме с жаждата за нов живот.
Ти беше слънце в първата ми пролет.
Но беше... неудобният въпрос.

Не може любовта да е ответна,
обичам - няма как да промълвя.
Различие изпраща ме далече,
не е за двама трудният ми път.

Безумното не искай, пощади ме,
до теб съм още, нека помълчим.
Дълбокото в очите не разчиташ,
дали ще видиш истината в стих?