3.05.2011 г., 19:59

Не ме питай!

745 0 1

 

Не ме питай!

Не мога да те лъжа без да трепна,
да крия поглед, свеждам ли глава,
да се преструвам, че не се изнервям
от исканото вричане сега.

Ти беше вярност, сигурност, опора,
дари ме с жаждата за нов живот.
Ти беше слънце в първата ми пролет.
Но беше... неудобният въпрос.

Не може любовта да е ответна,
обичам - няма как да промълвя.
Различие изпраща ме далече,
не е за двама трудният ми път.

Безумното не искай, пощади ме,
до теб съм още, нека помълчим.
Дълбокото в очите не разчиташ,
дали ще видиш истината в стих?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...