Не ме погубвай...
Не ме погубвай...
С мълчание във мен крещиш
и реят се във мрака птици...
с ръце рисувах своя щит -
не ме погубвай... своята царица...
А щастието ме боли и стяга...
при мен да стигне се бои,
че ти с разменни ставаш, лягаш -
щастлив си много - може би?...
Целувките ти - шок-химери,
разпънати, изтръпнали до стон...
усещам тялото ти триизмерно...
люлеещо край сумрачен пилон!...
Не ме погубвай... доживей ме...
със теб във пламенен екстаз...
във вените си ти прелей ме -
вселенно да сме ти и аз!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
