Не ме прегръщаш
На мен ми е студено в тази къща.
Обличам още дрехи върху дрехите.
Не ме прегръщаш.
Ти не ме прегръщаш.
Сама съм.
И самотна съм.
И крехка съм.
След дума-две ще рухна на земята,
тъй сякаш кула пясъчна във бурята.
И няма любовта да бъде свята,
защото няма с тебе да се будя.
Аз няма в твоите очи да гледам,
ти няма да ми казваш вече нищо.
И няма да си моята победа
и моя начин, от любов, да дишам.
Не ме прегръщаш. Ти не ме прегръщаш.
Да те помоля… аз не бих и дръзнала.
На мен ми е студено в тази къща,
но без любов и в огън бих измръзнала.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
