Не ме събуждай
Не ме събуждай! Нека досънувам
вълшебния си, сладък сън!
После може вечно да будувам,
но да изживея своя блян насън!
Не ме събуждай! Птици ми говорят
и ветровете нещо ми шептят...
За мене те безкрая ще отворят,
с душата ми натам ще полетят.
Не ме събуждай! Извори бълбукат,
а аз се къпя в сребърния звън.
И влюбените гълъби ми гукат...
О, нека досънувам този сън!
Не ме събуждай! Млади самодиви
за мене риза свилена плетат…
Ще съблека одеждите си сиви,
ще тръгна с тях в сънувания път.
Не ме събуждай! Цял живот мечтая,
а сбъдват се мечтите ни насън.
О, позволи ми, мили, да узная
края на вълшебния си сън!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Богданова Все права защищены
