evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
9.03.2010 г., 16:12 ч.

Не ме събуждай 

  Поезия » Философска
563 0 2

Не ме съ­бу­ж­дай! Не­ка до­съ­ну­вам
въл­ше­б­ни­я си, сла­дък сън!
По­с­ле може ве­ч­но да бу­ду­вам,
но да из­жи­вея своя блян на­сън!

Не ме съ­бу­ж­дай! Пти­ци ми го­во­рят
и ве­т­ро­ве­те не­що ми ше­п­тят...
За ме­не те без­к­рая ще от­во­рят,
с  ду­шата ми на­там ще по­ле­тят.

Не ме съ­бу­ж­дай! Из­во­ри бъл­бу­кат,
а аз се къ­пя в сре­бър­ния звън.
И влю­бе­ни­те гъ­лъ­би ми гу­кат...
О, не­ка до­съ­ну­вам то­зи сън!

 

Не ме събуждай! Млади самодиви

за мене риза свилена плетат…

Ще съблека одеждите си сиви,

ще тръгна с тях в сънувания път.

 

Не ме събуждай! Цял живот мечтая,

а сбъдват се мечтите ни насън.

О, позволи ми, мили, да узная

края на вълшебния си сън!

© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • края на съня ще бъде красив като самия стих невороятен и аз често мисля и пиша за сънищата в библията прочетох един израз сънищата на душата много ми хареса таже писах за това днес16 03 прочети го и пиши дали ти е харесало държа на това
  • Прекрасен сън!
Предложения
: ??:??