Понякога се будя нощем
и дълго мисля си за края.
„Млад човек“ си казват,
но и младите умират, зная.
Но не за тялото говоря,
то е последната ми грижа.
Смъртта в душата на героя
и всичко спира да се движи.
Боли, когато искаш да се бориш,
боли, когато вярваш във мечтите,
боли, когато младостта говори,
боли, защото сам не можеш да постигаш.
Не ме убивай бе, народе,
не убивай вярата в младежа,
не е трудно да се борим,
ако има го стремежа.
Повярвай в мен, за да повярвам в тебе
и заедно да тръгнем към живота,
тогава ще настане време,
че дори телата няма да ни вземе Богът!
03.11.2018 г. (05:50 ч.)
Одрин, Турция
© Айлин Мустафа Еврен Все права защищены